Когато става дума за диабет, все още много хора си представят животозастрашаващи състояние и ужаса на непрестанното самоинжектиране с инсулин. И първата реакция е страх. Действително, диабетът може да бъде коварно заболяване. Но това става най-често в случаите, когато не му се обръща внимание. В заглавието говоря за приятелство, не защото диабетът е ваш приятел, а защото ако се опитате да се „сприятелите“ и да направите някои компромиси, може действително да се радвате на дълъг и съвсем нормален живот.
Що е то?
Диабетът (захарна болест) е проблем с тялото ви, който причинява повишаване на кръвната захар до нива, по-високи от нормалното. Това се нарича още хипергликемия.
Когато ядете, тялото разгражда въглехидратите в храната, извлича глюкозата и я изпраща в кръвта. Тогава инсулинът започва да действа и да премества глюкозата от кръвта във вашите клетки. Когато глюкозата влезе клетката, тя или се използва като гориво за енергия веднага, или се съхранява за по-късна употреба. Пациентите със захарна болест на практика имат проблем с инсулина. Но не всички пациенти имат един и същ проблем.
Съществуват различни видове диабет - тип 1, тип 2 и състояние, наречено гестационен диабет. Ако имате диабет, тялото ви или не произвежда инсулин, или не може да използва произведения инсулини, или и двете.
Диабетът може да се лекува с инсулин, но не само. Съществуват таблетки (перорални лекарства), упражнения и планиране на хранене. Да, в някои случаи дори не се налага лекарствена терапия! Ако не се лекува, диабетът може да доведе до усложнения, като увреждане на нервите, проблеми с бъбреците или очите, сърдечни заболявания и инсулт. Но ако се контролира добре, пациентите могат да имат дълъг и здравословен живот с диабет.
Диабет Тип 1
При диабет тип 1 имунната система погрешно разпознава като чужди и унищожава бета-клетките на панкреаса, които произвеждат инсулин. Това може да се случи за няколко седмици, месеци или години. Когато изчезнат достатъчно бета-клетки, панкреасът спира да произвежда или произвежда толкова малко инсулин, че пациентите се нуждаят от инсулин, внесен отвън. Диабет тип 1 се развива най-често при млади хора, но може да се появи при възрастни.
Диабет Тип 2
Ако имате диабет тип 2, тялото ви не използва правилно инсулина, който произвежда. Това се нарича инсулинова резистентност. Противно на логиката, при наличие на достатъчно инсулин, кръвната захар остава висока. Бета-клетките започват да произвеждат допълнителен инсулин, за да премине глюкозата от кръвта в клетките. С течение на времето панкреасът „изнемогва“ и не може да произвежда същото допълнително количество инсулин, за да поддържа нивото на кръвната захар нормално. Резултатът на по-късен етап може да се обобщи така: поради високото ниво на инсулин пациентът изпитва глад, въпреки високата вече кръвна захар.
Диабет тип 2 се развива най-често на средна възраст или след това, но може да се появи и при млади хора. При някои хора с диабет тип 2 лечението може да включва само здравословно хранене и физически упражнения. При други се налага да се предпишат перорални лекарства (хапчета) и / или инсулин, за да се постигнат целевите нива на кръвната захар.
За съжаление, диабетът е прогресиращо заболяване. Дори и първоначално да не се налага лечение с лекарства, може да се наложи включването им с течение на времето.
Диабет тип 2 се развива най-често на средна възраст или след това, но може да се появи и при млади хора. При някои хора с диабет тип 2 лечението може да включва само здравословно хранене и физически упражнения. При други се налага да се предпишат перорални лекарства (хапчета) и / или инсулин, за да се постигнат целевите нива на кръвната захар.
Гестационен диабет
Гестационният диабет е диабет, който се развива по време на бременност. При повечето жени нивата на кръвната захар се връщат към нормалното след раждането. При пациентките с гестационен диабет е необходимо редовно проследяване, тъй като при тях има по-висок риск от развитие на диабет тип 2 по-късно в живота.
Симптоми на захарната болест
При голям процент от пациентите с диабет тип 2 има толкова леки симптоми, че те остават незабелязани. Най-честите симптоми на диабет включват често уриниране, повишено чувство за жажда, лесна уморяемост, замъглено зрение и забавено зарастване на ранички и натъртвания. Загубата на тегло - въпреки че пациентът се храни обилно, е характерна е за тип 1 захарен диабет. При тип 2 захарен диабет пък често се съобщава за изтръпване и болка на ръцете и краката.
При диабет тип 2 често важна роля играе фамилната обремененост. Ако вие или ваши близки имат установен захарен диабет тип 2, следете за поява на горепосочените симптоми и се консултирайте с вашия личен лекар.
Азбука на диабета: контрол на заболяването
В литературата на английски предписанията за контрол за диабета се срещат често като A-B-C. За добрия контрол на захарната болест е необходимо да се следи не само нивото на кръчната захар, но и други показатели.
А е за A1C – гликиран хемоглобин: нивото му показва средната кръвна захар за последните 2 до 3 месеца.
В е за кръвно налягане (blood pressure): когато кръвното налягане е високо, сърцето работи по-усилено. Захарната болест повишава риска от развитие на хипертония (повичено кръвно налягане).
C е за холестерол (cholesterol): стойностите на холестерола представят количеството мазнини в кръвта. Някои видове, като HDL холестерол, помагат за предпазването на сърцето. Други, като LDL холестерол, могат да запушат кръвоносните съдове и да доведат до сърдечни заболявания. Триглицеридите са друг вид мазнини в кръвта, които повишават риска от инфаркт или инсулт. При недобър контрол на диабета и високи кръвни захари нивото на триглицеридите и LDL- холестеролът обикновено се повишава.
Поставяне на диагнозата
Има четири начина за сигурно поставяне на диагноза захарен диабет:
1. При наличие на клинични признаци, характерни за диабет (описани по-горе) и случайно измерена кр.захар в лаборатория 11,1 mmol/l т.е. проба взета по всяко време на денонощието без оглед на времето от последното хранене;
2. При кръвна захар на гладно 7,0 mmol/l, измерена в лаборатория, т.е. преди вземането на кръв има поне 8 часа интервал от последното хранене;
3. При плазмена глюкоза на 2-я час в хода на орален глюкозо-толерансен тест (ОГТТ, проведен съгласно изискванията на СЗО със 75 g глюкоза) 11,1 mmol/l.
4. При гликиран хемоглобин HbA1c > 6,5%, като изследването трябва да е проведено с лабораторен метод, сертифициран от Националната програма за стандартизиране на гликиран хемоглобин (NGSP) и стандартизиран съобразно метода на проучването DCCT.
Като нaвсякъде, и при диагностицирането на захарна болест си има правила и препоръки. Така например, при поставянето на диагноза захарен диабет се препоръчва резултатът от изследването да се повтори, за да се изключи лабораторна грешка. Предпочита се повторение на същия тест за потвърждение, но е възможно провеждане и на друг тест. Ако резултатите и от двата теста са в диагностичните граници, се потвърждава наличието на захарен диабет. При разминаване, трябва да се повтори тестът, чиято стойност е диагностична за захарен диабет. Ако резултатът е потвърдителен, се поставя диагнозата. На практика обаче, при наличие на оплаквания и клинични симптоми на диабет, повторение на теста не се налага.
Диабет или не съвсем?
Критерии за диагностициране на захарна болест са ясни, но какво става, ако стойностите на теста са гранични? В случаи, когато има отклонения от нормалните за здрав човек нива на кръвна захар и гликиран хемоглобин, те се описват като Нарушена гликемия на гладно (НГГ) или нарушен глюкозен толеранс (НГТ). Първото състояние значи, че кръвната захар на гладно, измерена в лаборатория, е установена между 6,1 mmol/l и 6,9 mmol/l. При второто кръвната захар на 2-ри час в хода на ОГТТ е отчетена между 7,8 mmol/l и 11,0 mmol/l. И двете нарушения (НГГ и НГТ) понастоящем се наричат “преддиабет”. Те са рискови фактори за развитие и на захарен диабет и на сърдечно-съдови заболявания. Установено е, че намалянето на теглото и редовната физическа активност могат да забавят или предотвратят появата на диабет при наличие на преддиабет.
Източници
1. Обучителни материали за пациенти на Американската диабетна асоциация;
2. Препоръки за добра клинична практика при захарен диабет на Българското дружество по ендокринология 2016 г.